Ръфаела (Любомира Дичева)

Моята мъничка принцеса 🇧🇬

Във фалшив, измислен, нереален свят
мъничка принцеса в ъгъла стоеше.
Избираше на новата си маска цвят,
и послушно си я майстореше.
Мъничко усмивки – над черната тъга, ...

Ръфаела

Poesía

2018-06-28T13:28:37+03:00 923

Безнадеждна празнота 🇧🇬

А някога си бяхме така близки,
прегръдката ти значеше мой дом.
Мъчно от спомените днес отпих си,
заровена в душевния си погром.
Защото някога си бяхме близки, аз и ти. ...

Ръфаела

Poesía

2018-06-24T12:56:29+03:00 920

Тихо влезе 🇧🇬

Тихо влезе - без покана, през отдавна залостена врата.
Там, където никого не пускам - в моята душа.
Прозорецът ѝ са очите, в които ненадейно и невинно ти прозря,
и поразмъти тъй неволно налегналата в мен мъгла.
А, че се промъкна... май дори и не разбра! ...

Ръфаела

Poesía

2017-08-23T08:41:02+03:00 986

Въпроси 🇧🇬

Можем ли разрушени да опитваме отново да градим?
Можем ли душите си сами да изцелим?
Можем ли да открием пътя изгубен,
можем ли след болката отново да се влюбим?
Възможно ли е празни да творим? ...

Ръфаела

Poesía

2017-07-27T11:09:13+03:00 1.1K 1

Далече 🇧🇬

Какво би била красотата
ако не е споделена?
... Мистерията на гората –
дива и неукротена.
Какво е, какво е, кажи – ...

Ръфаела

Poesía » De amor, Filosófica

2017-04-12T22:53:56+03:00 948 2

Спасение 🇧🇬

Някъде, някога бях прочела,
че мечтите са безплатни.
Но сама си ги бях отнела,
по пътищата необятни.
И бавно от вътре умирах, ...

Ръфаела

Poesía » De amor, Filosófica

2016-09-23T17:19:41+03:00 1.4K 1

Посвещение на теб 🇧🇬

Любовта ми бързо се пали, но и бързо изгасва.
В мен живее наивно дете, което никога не пораства.
Под обвивката ми, която наричаш прекрасна,
гори огън, който така и не угасна.
Душата ми е жадна - някой някога я изпи, ...

Ръфаела

Poesía

2016-08-07T10:52:43+03:00 1.1K 2

Цвят 🇧🇬

И ако палитра е живота,
то чувствата са цветове.
Рисуването не върви по нота,
когато не рисуваш със сърце.
Изкуството не е за да е красиво, ...

Ръфаела

Poesía

2016-07-31T10:58:38+03:00 1.3K 1 2

Мечта 🇧🇬

Когато дойде твоята мечта -
онова Божествено призвание,
почуква на твоята врата
най-силното някога желание.
Тогава какво? ...

Ръфаела

Poesía

2016-07-31T08:37:27+03:00 961

С любов на Татко 🇧🇬

Тихо е. Облачно. Небето сякаш заплаква.
Тъжно небе е, един човек днес оплаква.
Човек на борбата, човек на мечтите,
човек, на когото приключиха дните.
Човек с душа млада, но тъй наранена - ...

Ръфаела

Poesía

2016-07-24T09:53:19+03:00 3.6K 2 4

Ако искаш, прочети 🇧🇬

А ти четеш ли?
Не книги, а очи човешки?
Ако видиш там дори и грешки,
кажи ще спреш ли?
... Или ще продължиш? ...

Ръфаела

Poesía

2016-07-22T22:17:07+03:00 1.4K 1

До моя ангел 🇧🇬

Не те видях, прости..
Не-вярата в свойто тежко було ме зави.
Не те чух дори когато плачеше,
дори и забравен, пак ме влачеше.
Тогава по пътя земен, ...

Ръфаела

Poesía

2016-07-12T08:00:41+03:00 974

Детски Чисто 🇧🇬

Като приказка красива, прочетена за ,,Лека Нощ", времето със тебе бързичко се прекатури. А аз - уплашено дете, през зимни бури, заспах завчас, успокоена от разказващия майчин нежен глас.
Всяка буквичка от приказката беше ден, а думите й - месец, изречението бе година. Стрелката чукна тик-так, и ето ...

Ръфаела

Poesía

2016-07-03T10:00:28+03:00 950

Моя любов 🇧🇬

Прости, любов, че от началото не те познах,
прости, любов, че твойта сложност не разбрах..
Но ти навести ме още като бях дете,
и да те изгубя, без да те познавам, никак честно не бе..
Всеки път щом искам да те обичам, ...

Ръфаела

Poesía » De amor

2016-05-13T23:45:14+03:00 1.1K 1

Красива е самотата 🇧🇬

Самотата е нещо красиво за тези, които разбират нейните дарове. Нейната най-добра приятелка се нарича тъга. Повечето хора ги избягват, а аз ги приветствам всеки път като почукат на вратата ми. Може би само в самотата откривам душата си, затова я обичам. В забързаното ежедневие няма време за истинско ...

Ръфаела

Ensayos » Personales

2016-05-07T21:52:09+03:00 1.8K

Монолог с Господ 🇧🇬

Когато нищо не остава,
и се чудиш ,,Накъде?”,
когато душата ти забравя,
дали добре или е зле...
Тогава питам се: ,,Накъде?” ...

Ръфаела

Poesía

2016-02-26T07:40:27+02:00 1.3K 1