1 sept 2009, 10:33

Етюд

539 0 0

Дали създадох  впечатление,

че искам болката да разбереш?

Поисках само разрешение

да бъда част от тебе днес.

 

Не се надявах на внимание,

в тежест да ти бъда или в плен.

Исках само, като бедните,

трохица да получа в този  ден.

 

Принудих ли те да обичаш

с това, което за тебе сътворих?

Просто се надявах да те видя

в света на моя пламък див.

 

Помолих ли те да мълчиш,

а думите да казвам само аз,

или нещо грешно изразих,

причинило в тебе гняв?

 

Не исках любовта да е деяние,  

с което бих те наранил,

изложих сърце за  покаяние

и чувства с обич ти дарил.

 

А как искам с теб да съм сега,

в неспиращото ми желание,

да поема в длани твоята съдба

и любовта да не е разкаяние.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...