Етюд

Дали създадох  впечатление,

че искам болката да разбереш?

Поисках само разрешение

да бъда част от тебе днес.

Не се надявах на внимание,

в тежест да ти бъда или в плен.

Исках само, като бедните,

трохица да получа в този  ден.

Принудих ли те да обичаш

с това, което за тебе сътворих?

Просто се надявах да те видя

в света на моя пламък див.

Помолих ли те да мълчиш,

а думите да казвам само аз,

или нещо грешно изразих,

причинило в тебе гняв?

Не исках любовта да е деяние,  

с което бих те наранил,

изложих сърце за  покаяние

и чувства с обич ти дарил.

А как искам с теб да съм сега,

в неспиращото ми желание,

да поема в длани твоята съдба

и любовта да не е разкаяние.