1 сент. 2009 г., 10:33

Етюд

540 0 0

Дали създадох  впечатление,

че искам болката да разбереш?

Поисках само разрешение

да бъда част от тебе днес.

 

Не се надявах на внимание,

в тежест да ти бъда или в плен.

Исках само, като бедните,

трохица да получа в този  ден.

 

Принудих ли те да обичаш

с това, което за тебе сътворих?

Просто се надявах да те видя

в света на моя пламък див.

 

Помолих ли те да мълчиш,

а думите да казвам само аз,

или нещо грешно изразих,

причинило в тебе гняв?

 

Не исках любовта да е деяние,  

с което бих те наранил,

изложих сърце за  покаяние

и чувства с обич ти дарил.

 

А как искам с теб да съм сега,

в неспиращото ми желание,

да поема в длани твоята съдба

и любовта да не е разкаяние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...