Етюд

Вечер много звезди
се разхождат по моя балкон.
Светват златни мечти
и домът ми прилича на трон.

Аз във него седя
и попивам от звездния прах.
Щом се сбъдне мечта,
изгасва едничка от тях.

А балконът блести.
Всяка вечер прилича на ден.
Идват нови звезди
и разпалват мечтите във мен.

Дишам звездния дъжд
и попивам омаян в съня.
Като в цъфнала ръж
ме събужда с целувка деня.

Цял букет от усмивки
по лицето ми пръскат лъчи.
Светът е различен,
щом се раждат нови звезди.