Етюд
Вечер много звезди
се разхождат по моя балкон.
Светват златни мечти
и домът ми прилича на трон.
Аз във него седя
и попивам от звездния прах.
Щом се сбъдне мечта,
изгасва едничка от тях.
А балконът блести.
Всяка вечер прилича на ден.
Идват нови звезди
и разпалват мечтите във мен.
Дишам звездния дъжд
и попивам омаян в съня.
Като в цъфнала ръж
ме събужда с целувка деня.
Цял букет от усмивки
по лицето ми пръскат лъчи.
Светът е различен,
щом се раждат нови звезди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
