Искам да запомня този миг.
Тя лежи и сякаш се унася.
Голото ú тяло, бял светлик
и една блажена нереалност.
Пръстите на свитата ръка
леко потреперват от дъха ú.
Тициан рисувал е така.
Топлите гърди са островърхи.
Женската свещена голота.
Господи, с какво съм я заслужил?
Тя лежи в средата на света,
всичко друго вече е ненужно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse