Етюд на голо тяло
Искам да запомня този миг.
Тя лежи и сякаш се унася.
Голото ú тяло, бял светлик
и една блажена нереалност.
Пръстите на свитата ръка
леко потреперват от дъха ú.
Тициан рисувал е така.
Топлите гърди са островърхи.
Женската свещена голота.
Господи, с какво съм я заслужил?
Тя лежи в средата на света,
всичко друго вече е ненужно.
Тялото ú тук е инструмент
с меките контури на цигулка.
Бял покой. Вълшебният момент,
в който от плътта се ражда чудо.
Кратък, много кратък е мигът.
Още полубудна, тя се сепва.
Пускам диск, със който вечерта
да досвири чезнещата гледка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
