Етюд на голо тяло
Искам да запомня този миг.
Тя лежи и сякаш се унася.
Голото ú тяло, бял светлик
и една блажена нереалност.
Пръстите на свитата ръка
леко потреперват от дъха ú.
Тициан рисувал е така.
Топлите гърди са островърхи.
Женската свещена голота.
Господи, с какво съм я заслужил?
Тя лежи в средата на света,
всичко друго вече е ненужно.
Тялото ú тук е инструмент
с меките контури на цигулка.
Бял покой. Вълшебният момент,
в който от плътта се ражда чудо.
Кратък, много кратък е мигът.
Още полубудна, тя се сепва.
Пускам диск, със който вечерта
да досвири чезнещата гледка.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Без думи съм !!!
-
"Бял покой. Вълшебният момент,в който от плътта се ражда чудо."
Прелест!!! Чудесно е!!! -
Бях забравил колко е топло наоколо ...
-
Много често мъжете сравнявате женското тяло с цигулка.Красиво сте го написали. Поздрав !
-
Чуден стих! Прочетох с наслада!
-
Поздравления!
-
Смиф, великолепна творба!!!Караш ме да се замисля - досега винаги съм искала да съм мъж... вече не съм съвсем сигурна.
-
Красиво и истинско! Поздрави!
-
Много ми хареса!
-
Прекрасна картина!
-
Аплодисменти!
-
Страхотен стих, Вал!!!
-
Толкова нежно и истинско... повдигна ми духа в тоя снежен ден!
-
С поздравления!
-
Чудесно стихотворение - с чисто мъжката оценка на красотата, с деликатността на изведените настроения, с екстатичното състояние на духа. В един анализ, който не е просто текст, споделящ емоционалното преживяване на автора, а задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език, бих обърнал повече внимание на римите, но внушенията и съпричастието излизат на първо място. И аплодисментите са заслужени!
-
Това е! Картина, миг, блаженство, красота... и всичко, каквото се сетиш! Великолепен етюд на женското тяло, Вальо, приеми овациите ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
