Продължение
Как времето забавя ход,
как дълги стават тези дни,
щом търсиш и не виждаш брод,
и в теб е празно, и боли.
Добре, че Слънцето не знае,
макар да е приятел верен,
не го товари, не роптае,
че животът й е черен.
Навярно с всеки е така,
слана сърцето щом слани,
садим изкуствени цветя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse