Етюди за Любов 3
Продължение
Как времето забавя ход,
как дълги стават тези дни,
щом търсиш и не виждаш брод,
и в теб е празно, и боли.
Добре, че Слънцето не знае,
макар да е приятел верен,
не го товари, не роптае,
че животът й е черен.
Навярно с всеки е така,
слана сърцето щом слани,
садим изкуствени цветя
и сме щастливи - отстрани.
Често Слънцето минава,
и винаги й се усмихва,
и светло някак си й става,
и болката й поутихва.
Говори Той за куп неща,
глухарчета за щастие духат,
за тези хубави цветя,
два гълъба с любов си гукат...
Щом няма как да споделим,
едничка дума в точен час
е като ключ необясним -
отприщва трупаното в нас.
Тополата очи затвори,
усмихна се едва, едва.
Но даже без да проговори,
усети Слънцето, разбра.
Усмивката й е лъжа.
И млъкна Слънцето, изчака.
Тополата не се сдържа -
прегърна го и се разплака.
Следва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
.
