toti555 (toti)
135 951
25.11.2022 г., 9:33 ч.  

Етюди за Любов 3 

  Поезия » Друга
540 9 10

Продължение

 

Как времето забавя ход,

как дълги стават тези дни,

щом търсиш и не виждаш брод,

и в теб е празно, и боли.

 

Добре, че Слънцето не знае,

макар да е приятел верен,

не го товари, не роптае,

че животът й е черен.

 

Навярно с всеки е така,

слана сърцето щом слани,

садим изкуствени цветя

и сме щастливи - отстрани.

 

Често Слънцето минава,

и винаги й се усмихва,

и светло някак си й става,

и болката й поутихва.

 

Говори Той за куп неща,

глухарчета за щастие духат,

за тези хубави цветя,

два гълъба с любов си гукат...

 

Щом няма как да споделим,

едничка дума  в точен час

е като ключ необясним  -

отприщва трупаното в нас.

 

Тополата очи затвори,

усмихна се едва, едва.

Но даже без да проговори,

усети Слънцето, разбра.

 

Усмивката й е лъжа.

И млъкна Слънцето, изчака.

Тополата не се сдържа -

прегърна го и се разплака.

 

 

Следва

 

© toti Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??