7 feb 2010, 17:22

Еуфория

  Poesía » Otra
840 0 1

Без заглавие остават
истините
непрочетени.
Рушат се,
влачат се 
и падат.
В измама
вечно скитащи,
обречени на тишина,
скрити под завивките
памучени,
поели мириса на
свеж омекотител...
И без корици,
без слова
остава книгата
неписана.
Буквите рисуват
цвят дъждовен,
слънце бледо,
дъга безцветна,
самотен кораб,
сиви лебеди,
море безбрежно,
вълни,
описани без рима...
Нежен звук,
груба дума,
гипс от нежност,
нежността на гипс,
ранима обич,
обич наранена,
моят лик,
потънал в тиня,
бял тунел
и просякиня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмаз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...