7 feb 2010, 17:22

Еуфория

  Poesía » Otra
844 0 1

Без заглавие остават
истините
непрочетени.
Рушат се,
влачат се 
и падат.
В измама
вечно скитащи,
обречени на тишина,
скрити под завивките
памучени,
поели мириса на
свеж омекотител...
И без корици,
без слова
остава книгата
неписана.
Буквите рисуват
цвят дъждовен,
слънце бледо,
дъга безцветна,
самотен кораб,
сиви лебеди,
море безбрежно,
вълни,
описани без рима...
Нежен звук,
груба дума,
гипс от нежност,
нежността на гипс,
ранима обич,
обич наранена,
моят лик,
потънал в тиня,
бял тунел
и просякиня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмаз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...