7.02.2010 г., 17:22

Еуфория

836 0 1

Без заглавие остават
истините
непрочетени.
Рушат се,
влачат се 
и падат.
В измама
вечно скитащи,
обречени на тишина,
скрити под завивките
памучени,
поели мириса на
свеж омекотител...
И без корици,
без слова
остава книгата
неписана.
Буквите рисуват
цвят дъждовен,
слънце бледо,
дъга безцветна,
самотен кораб,
сиви лебеди,
море безбрежно,
вълни,
описани без рима...
Нежен звук,
груба дума,
гипс от нежност,
нежността на гипс,
ранима обич,
обич наранена,
моят лик,
потънал в тиня,
бял тунел
и просякиня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...