7.02.2010 г., 17:22

Еуфория

838 0 1

Без заглавие остават
истините
непрочетени.
Рушат се,
влачат се 
и падат.
В измама
вечно скитащи,
обречени на тишина,
скрити под завивките
памучени,
поели мириса на
свеж омекотител...
И без корици,
без слова
остава книгата
неписана.
Буквите рисуват
цвят дъждовен,
слънце бледо,
дъга безцветна,
самотен кораб,
сиви лебеди,
море безбрежно,
вълни,
описани без рима...
Нежен звук,
груба дума,
гипс от нежност,
нежността на гипс,
ранима обич,
обич наранена,
моят лик,
потънал в тиня,
бял тунел
и просякиня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...