Еуфория
Без заглавие остават
истините
непрочетени.
Рушат се,
влачат се
и падат.
В измама
вечно скитащи,
обречени на тишина,
скрити под завивките
памучени,
поели мириса на
свеж омекотител...
И без корици,
без слова
остава книгата
неписана.
Буквите рисуват
цвят дъждовен,
слънце бледо,
дъга безцветна,
самотен кораб,
сиви лебеди,
море безбрежно,
вълни,
описани без рима...
Нежен звук,
груба дума,
гипс от нежност,
нежността на гипс,
ранима обич,
обич наранена,
моят лик,
потънал в тиня,
бял тунел
и просякиня...
© Елмаз All rights reserved.
