Разказват, в древни времена,

живяла Ева сам сама,

сред блясъка на райския разкош,

за огнен ден копняла всяка нощ.

Била тя млада и красива,

и с буйна кръв съдбата я дарила,

но строг бил Господ-Бог и бдял,

и не простил това,що в тъмна нощ видял.

С ябълката райска, забранена

Ева дръзко Адам изкушила,

но мигом щом го прелъстила,

разсърден Бог, изгонил ги от Рая.

От тази нощ започва пътят й трънлив,

а Луцифер я следва с поглед похотлив,

но капаните му тъмни, Ева умно побеждава,

оттогава и до днес тя си светлина остава.

Навсякъде е Ева, дръзка, волна, смела,

жена от плът и кръв всяко "табу" превзела.

Тя литна в Космоса без страх дори,

и затова отдавна вече Бог прости вината,

на грешницата непокорна, горда свята,

която създаде живот и на Земята.