Разказват, в древни времена,
живяла Ева сам сама,
сред блясъка на райския разкош,
за огнен ден копняла всяка нощ.
Била тя млада и красива,
и с буйна кръв съдбата я дарила,
но строг бил Господ-Бог и бдял,
и не простил това,що в тъмна нощ видял.
С ябълката райска, забранена
Ева дръзко Адам изкушила,
но мигом щом го прелъстила,
разсърден Бог, изгонил ги от Рая.
От тази нощ започва пътят й трънлив,
а Луцифер я следва с поглед похотлив,
но капаните му тъмни, Ева умно побеждава,
оттогава и до днес тя си светлина остава.
Навсякъде е Ева, дръзка, волна, смела,
жена от плът и кръв всяко "табу" превзела.
Тя литна в Космоса без страх дори,
и затова отдавна вече Бог прости вината,
на грешницата непокорна, горда свята,
която създаде живот и на Земята.
© Кръстина Тодорова Все права защищены