15.07.2021 г., 15:43

Ева

486 0 1

Разказват, в древни времена,

живяла Ева сам сама,

сред блясъка на райския разкош,

за огнен ден копняла всяка нощ.

Била тя млада и красива,

и с буйна кръв съдбата я дарила,

но строг бил Господ-Бог и бдял,

и не простил това,що в тъмна нощ видял.

С ябълката райска, забранена

Ева дръзко Адам изкушила,

но мигом щом го прелъстила,

разсърден Бог, изгонил ги от Рая.

От тази нощ започва пътят й трънлив,

а Луцифер я следва с поглед похотлив,

но капаните му тъмни, Ева умно побеждава,

оттогава и до днес тя си светлина остава.

Навсякъде е Ева, дръзка, волна, смела,

жена от плът и кръв всяко "табу" превзела.

Тя литна в Космоса без страх дори,

и затова отдавна вече Бог прости вината,

на грешницата непокорна, горда свята,

която създаде живот и на Земята.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...