Ева, Ева! Нежна, трепетна душа
Ева, Ева! Нежна, трепетна душа,
ти растлала си за мене небосвод
и не трябва болка аз да заглуша,
за да съм в тоз омаен хоровод,
в който ти блестиш като невинна,
че в поривите си лъчиста,
но защо ли пък не си градивна
в битката житейска да си чиста?
Тука аз съзрях дилемата основна,
с която твоята душа ме трогна
и разбираш, че не си виновна -
с тебе този страх ще превъзмогна,
за да може мелодичният ти звън,
носещ озарение на забрава
да дари очите ти със сладък сън,
щом почувстваш в мен опора здрава.
Често влюбените виждат чудеса,
пресъздавайки ги в чуден полет
и разказват за безкрайни небеса,
за гори и птици, и за нежна пролет.
Съществуването, бременно с грях,
влюбените мами в земя далечна
и успели да запазят своя смях,
смело те вървят по нишката човечна
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
