Ева, Ева! Нежна, трепетна душа
Ева, Ева! Нежна, трепетна душа,
ти растлала си за мене небосвод
и не трябва болка аз да заглуша,
за да съм в тоз омаен хоровод,
в който ти блестиш като невинна,
че в поривите си лъчиста,
но защо ли пък не си градивна
в битката житейска да си чиста?
Тука аз съзрях дилемата основна,
с която твоята душа ме трогна
и разбираш, че не си виновна -
с тебе този страх ще превъзмогна,
за да може мелодичният ти звън,
носещ озарение на забрава
да дари очите ти със сладък сън,
щом почувстваш в мен опора здрава.
Често влюбените виждат чудеса,
пресъздавайки ги в чуден полет
и разказват за безкрайни небеса,
за гори и птици, и за нежна пролет.
Съществуването, бременно с грях,
влюбените мами в земя далечна
и успели да запазят своя смях,
смело те вървят по нишката човечна
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Каква хубава идея? Какво ще кажеш, Натали?!
-
Браво на вас - Валери и Натали!
Защо не вземете да го публикувайте официално? -
Любовта разпуква тъй зората -
в ласки, в грижи за децата:
тръгвам, тук е моята заплата,
в сърцето - детето със жената!? -
Ще я взема,ще вплета ръце в нея,
ще успокоя,ще избърша и сълзите,
ще й шепна тихо,ще я видя,
погледът й нека се избистри.
И така,почувствала ме близо,
ще прегърне любовта ми свята,
ще й кажа колко я обичам,
как в душата прави ме богата...
-
Летиме в любовта еднаква,
но чакай мила, ти за миг поспри -
дочу ми се, че рожбата проплаква:
вземи я нежно и й говори... -
Едното съвършенство сътворявам,мили
втъкавам сливащата ни реалност
И свойта мисъл в изпиващите сили,
изхвърлям бавно минала бруталност.
На вяра се крепя и давам,
мойта длан в докосването топло,
дълго виждам,в тебе сътворявам,
бъдеще,без чувството самотно. -
Стегни любима, тоз обков
на слетите в едно тела:
така...озарени от любов -
човекът е от мъж и от жена! -
И оковани в най-любимите окови,
под власт на общата си страст,
там,където чувстваме се най-свободни
и шепот нежен,ражда се в нас. -
Стенанието мило ме пронизва,
за да поемем двамата в обща страст,
която с острото нанизва
и двамата сме вече в нейна власт. -
Пламтяща искреност,отдаване на думи,
балсам на страст в огнени слова,
в миг простенване,от чувства помежду ни,
проглеждане дарено плахо в сладостта.
Кожата ми те жадува,мисълта за теб копнее,
жажда е без теб,сиво е небето,
присъстваш и в съня,когато мрака пее,
песен искрена,пречупваща сърцето... -
Еротика такава - безпощадна,
присъща на взаимната любов,
не познава тя пътека гладна
и внася в живота стимул нов,
но туй е вече обич удноена
в приятелството дивно, бдяща,
чрез съпреживяването споделена
и чрез балсама на страстта, пламтяща. -
В леглото две тела,обичащи,
вричат се в свойта нежнот дивна,
душите на живот обричащи,
със страст,безпощадна и наивна. -
Чашите...виното...ето следващ гост,
сватбената рокля, облеклото...
аз пък си подготвям и любовен тост,
мислейки си само за леглото... -
Кристалите,очите отразяват,
там прах вече не покрива,
вино тъмно,пълнят и създават,
сърца в едно,прегърнати щастливи... -
Сърце в сърцето - покорени,
трепетите стават общи, наши
и чрез споделеност озарени,
бърша от прахта кристални чаши. -
И покорила тъй сърцето твое,
внесла цвят в зима бяла,
твойта вечност,става моя,
миг по миг,плета безкрая... -
Намерих те заровена в снега
с душа гореща, в трепет мил -
промълви:"Аз съм твоята жена,
а ти за вечността си ме открил". -
Привет, Цветелина!
-
Здравей, Анета!
Поздрави! -
С нежна трепетна душа,
с жадни устни за любов,
разтапяща в зимата снега,
на нея ти ще вдъхнеш ли живот...!? -
Подадена ръка, споделяне на пътя ...
Поздрав за стиха Валери.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
