2 jul 2011, 14:11

Евангелие

  Poesía » Otra
1.5K 0 3

Евангелие

 

 

 

Нося ви отдалече вест от цар във малко село,

поетична реч на просяк - рицар в друго време,

нося с мен папирус, ни меч, ни щит, или багета,

рея се по земя и въздух и свободен съм по пътьом.

 

 

 Нося мъничко съдба, нося вам аз малко пролет,

ще посея зрънце живинка и не желая ничии роля,

приемете все кат дар, като израз на господна воля,

изпратете ме не с цветя, а прочетете божието слово!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....