2.07.2011 г., 14:11

Евангелие

1.5K 0 3

Евангелие

 

 

 

Нося ви отдалече вест от цар във малко село,

поетична реч на просяк - рицар в друго време,

нося с мен папирус, ни меч, ни щит, или багета,

рея се по земя и въздух и свободен съм по пътьом.

 

 

 Нося мъничко съдба, нося вам аз малко пролет,

ще посея зрънце живинка и не желая ничии роля,

приемете все кат дар, като израз на господна воля,

изпратете ме не с цветя, а прочетете божието слово!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...