15 may 2008, 8:53

Еверест

  Poesía » Civil
945 1 10
 

Еверест 

                  на Хр.Проданов

                  и останалите под върха

 

 

Връх Еверест е ерес и скала,

която не понася безгръбначни.

Последното от всички стъпала

човек, които някога е качвал.

                                                      

С какво ни предизвиква и зове?

Защо ли провокира същността ни?

Дали, че не признава за небе

на облаците бели паравана.

 

Или е просто опит осъзнат

земята да докосне с пръст звездите.

Тук хората нагоре се стремят.

Все по-високо. Близо до мечтите.

 

Които са успели в своя път

да се докажат и да оцелеят,

разбират - покоряват не върхът.

А себе си. В страстта си да живеят.

 

Когато се завърнат, те мълчат

и не споделят личната си драма,

че са били за миг над тоя свят

и Бог за тях, и в тях - отдавна няма.

 

Останалите, вечно, под върха

и днес трасират пътя ни нагоре.

Помагат ни, за да се върнем пак.

За да се проверим дали сме хора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...