15 may 2008, 8:53

Еверест

  Poesía » Civil
952 1 10
 

Еверест 

                  на Хр.Проданов

                  и останалите под върха

 

 

Връх Еверест е ерес и скала,

която не понася безгръбначни.

Последното от всички стъпала

човек, които някога е качвал.

                                                      

С какво ни предизвиква и зове?

Защо ли провокира същността ни?

Дали, че не признава за небе

на облаците бели паравана.

 

Или е просто опит осъзнат

земята да докосне с пръст звездите.

Тук хората нагоре се стремят.

Все по-високо. Близо до мечтите.

 

Които са успели в своя път

да се докажат и да оцелеят,

разбират - покоряват не върхът.

А себе си. В страстта си да живеят.

 

Когато се завърнат, те мълчат

и не споделят личната си драма,

че са били за миг над тоя свят

и Бог за тях, и в тях - отдавна няма.

 

Останалите, вечно, под върха

и днес трасират пътя ни нагоре.

Помагат ни, за да се върнем пак.

За да се проверим дали сме хора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...