15 мая 2008 г., 08:53

Еверест 

  Поэзия » Гражданская
733 1 10
 

Еверест 

                  на Хр.Проданов

                  и останалите под върха

 

 

Връх Еверест е ерес и скала,

която не понася безгръбначни.

Последното от всички стъпала

човек, които някога е качвал.

                                                      

С какво ни предизвиква и зове?

Защо ли провокира същността ни?

Дали, че не признава за небе

на облаците бели паравана.

 

Или е просто опит осъзнат

земята да докосне с пръст звездите.

Тук хората нагоре се стремят.

Все по-високо. Близо до мечтите.

 

Които са успели в своя път

да се докажат и да оцелеят,

разбират - покоряват не върхът.

А себе си. В страстта си да живеят.

 

Когато се завърнат, те мълчат

и не споделят личната си драма,

че са били за миг над тоя свят

и Бог за тях, и в тях - отдавна няма.

 

Останалите, вечно, под върха

и днес трасират пътя ни нагоре.

Помагат ни, за да се върнем пак.

За да се проверим дали сме хора.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??