Еверест
на Хр.Проданов
и останалите под върха
Връх Еверест е ерес и скала,
която не понася безгръбначни.
Последното от всички стъпала
човек, които някога е качвал.
С какво ни предизвиква и зове?
Защо ли провокира същността ни?
Дали, че не признава за небе
на облаците бели паравана.
Или е просто опит осъзнат
земята да докосне с пръст звездите.
Тук хората нагоре се стремят.
Все по-високо. Близо до мечтите.
Които са успели в своя път
да се докажат и да оцелеят,
разбират - покоряват не върхът.
А себе си. В страстта си да живеят.
Когато се завърнат, те мълчат
и не споделят личната си драма,
че са били за миг над тоя свят
и Бог за тях, и в тях - отдавна няма.
Останалите, вечно, под върха
и днес трасират пътя ни нагоре.
Помагат ни, за да се върнем пак.
За да се проверим дали сме хора.© Александър Калчев All rights reserved.
Като поезията ти!
Ave, Калчев!