May 15, 2008, 8:53 AM

Еверест

  Poetry » Civic
948 1 10
 

Еверест 

                  на Хр.Проданов

                  и останалите под върха

 

 

Връх Еверест е ерес и скала,

която не понася безгръбначни.

Последното от всички стъпала

човек, които някога е качвал.

                                                      

С какво ни предизвиква и зове?

Защо ли провокира същността ни?

Дали, че не признава за небе

на облаците бели паравана.

 

Или е просто опит осъзнат

земята да докосне с пръст звездите.

Тук хората нагоре се стремят.

Все по-високо. Близо до мечтите.

 

Които са успели в своя път

да се докажат и да оцелеят,

разбират - покоряват не върхът.

А себе си. В страстта си да живеят.

 

Когато се завърнат, те мълчат

и не споделят личната си драма,

че са били за миг над тоя свят

и Бог за тях, и в тях - отдавна няма.

 

Останалите, вечно, под върха

и днес трасират пътя ни нагоре.

Помагат ни, за да се върнем пак.

За да се проверим дали сме хора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...