14 sept 2013, 18:48

Евхаристия 

  Poesía
773 0 14

Мечтите ще натиря във килер.
Косите си ще стегна в строга плитка.
Душата си ще скрия под чембер,
ще хвърля в огън бялата си китка.

Ще мина деветте земи пешком
(през сура есен, кал и звездопади).
Оставих свидна челяд, род и дом.
Криле съших. Научих се да падам...

Посока имам — с птиците на юг.
(И те кат' мене гонят все химери!)
Скинията е моят храм, а тук —
в сърцето си — и сили ще намеря,

да нося в шепи вино и вода,
кило надежда, хляб и три жълтици.
За да откупя своята вина...
Пред теб небе,
                             останало без птици.

© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??