Sep 14, 2013, 6:48 PM

Евхаристия

Poetry

1.2K 0 14

Мечтите ще натиря във килер.
Косите си ще стегна в строга плитка.
Душата си ще скрия под чембер,
ще хвърля в огън бялата си китка.

Ще мина деветте земи пешком
(през сура есен, кал и звездопади).
Оставих свидна челяд, род и дом.
Криле съших. Научих се да падам...

Посока имам — с птиците на юг.
(И те кат' мене гонят все химери!)
Скинията е моят храм, а тук —
в сърцето си — и сили ще намеря,

да нося в шепи вино и вода,
кило надежда, хляб и три жълтици.
За да откупя своята вина...
Пред теб небе,
останало без птици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Страхотна поанта! Разходката ми днес като читател в твоята поетична страничка ме прави истински щастлива, Дени!

2013-10-04T16:57:41+03:00
ulianka (Юлия)

"И те кат' мене гонят все химери" На мен точно това ми прозвуча не на място, но си е лично решение на автора. Обаждам се, понеже ми хареса. Небето без птици ми навява мисъл за липса на всякаква надежда...

2013-09-16T15:02:33+03:00
Sanvali (Санвали)

Посока имам — с птиците на юг.
(И те кат' мене гонят все химери!)
Прекрасен стих! Поздрави!

2013-09-16T14:50:46+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Много добро!

2013-09-16T14:43:57+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Горчиво е... Заключени мечти.
И птици дето няма да се върнат.
И някой, който чака да прости
летежът като липсваща прегръдка...

2013-09-15T23:44:10+03:00