11 jul 2006, 0:31  

Еврика

  Poesía
749 0 1

Пътят, е далечен.


Пътят, е дълъг –

за някои, дори,

е безкраен.


За мен 

със загадки е пълен

и с хиляди...

С хиляди тайни.


Безбрежното чувство умира,

загубено нейде 

незнайно.


А слънце огрява всемира

с потоци от пламъци нежни.


Обвива със свойта стихия

безбройни,

безбройни надежди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бе в нива не знам,
    ама вече бостана,
    засях го с подправки -
    не с тучни треви...
    за туй, че сама
    под стихът ми застана -
    от мене сърдечен привет,
    приеми!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...