kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
11.07.2006 г., 0:31 ч.  

Еврика 

  Поезия
532 0 1

Пътят, е далечен.


Пътят, е дълъг –

за някои, дори,

е безкраен.


За мен –

със загадки е пълен

и с хиляди...

С хиляди тайни.


Безбрежното чувство умира,

загубено нейде –

незнайно.


А слънце огрява всемира

с потоци от пламъци нежни.


Обвива със свойта стихия –

безбройни,

безбройни надежди.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бе в нива не знам,
    ама вече бостана,
    засях го с подправки -
    не с тучни треви...
    за туй, че сама
    под стихът ми застана -
    от мене сърдечен привет,
    приеми!
Предложения
: ??:??