Пътят, е далечен.
Пътят, е дълъг –
за някои, дори,
е безкраен.
За мен –
със загадки е пълен
и с хиляди...
С хиляди тайни.
Безбрежното чувство умира,
загубено нейде –
незнайно.
А слънце огрява всемира
с потоци от пламъци нежни.
Обвива със свойта стихия –
безбройни,
безбройни надежди.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
