ЕЗИК МОЙ – ВРАГ МОЙ*
Поетът се издрайфа като слон,
в пустиня с кактуси вари ракия.
Той носи копче вместо панталон,
пробива като стъклена бургия.
Не се ли сещате, че там – в Париж
не слагат жартиери на бикини.
Светът е ялов кестен, току-виж
червените са станали пак сини.
Не искаме брадати от Багдат
тук имаме фуражки и пагони
и мажем върху дупе мармалад,
от силикон изграждаме балкони.
И спретваме си шантав кръговрат,
че гарван гарвану око не вади
и голи, боси като на парад
издигаме от книги барикади.
И смесваме водата със зехтин.
От чувствата ни ластици не стават
и викаме по кръчмите – амин,
и мравки срещу мравояд въстават.
Дошла е доба да ядем сено.
По улиците тича пак халтура.
Дерзайте, братя! Не е все едно
дали ще гепим Господа за...шнура.
Един се логва някъде навън,
друг още хейтва одъра с бълхите,
а трети чати в група с Доналд Тръмп...
BG обира най-подир трохите.
Останахме си стадо без овчар
и движим се във хаос неприличен,
играем на апаши и стражар,
но този друсан век не ни привлича.
Запей, народе, чалга, ар енд би –
по гари, автогари и мазета...
А някой пита – би ор нот ту би?
Но Левски пак е виснал на въжето!
* – книга на Дейвид Стийбъл за основните правила за създаване на успешна стратегия в общуването. (изд. 2005г.)
© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados