ЕЗИК МОЙ – ВРАГ МОЙ*

Поетът се издрайфа като слон,

в пустиня с кактуси вари ракия.

Той носи копче вместо панталон,

пробива като стъклена бургия.

Не се ли сещате, че там – в Париж

не слагат жартиери на бикини.

Светът е ялов кестен, току-виж

червените са станали пак сини.

Не искаме брадати от Багдат

тук имаме фуражки и пагони

и мажем върху дупе мармалад,

от силикон изграждаме балкони.

И спретваме си шантав кръговрат,

че гарван гарвану око не вади

и голи, боси като на парад

издигаме от книги барикади.

И смесваме водата със зехтин.

От чувствата ни ластици не стават

и викаме по кръчмите – амин,

и мравки срещу мравояд въстават.

Дошла е доба да ядем сено.

По улиците тича пак халтура.

Дерзайте, братя! Не е все едно

дали ще гепим Господа за...шнура.

Един се логва някъде навън,

друг още хейтва одъра с бълхите,

а трети чати в група с Доналд Тръмп...

BG обира най-подир трохите.

Останахме си стадо без овчар

и движим се във хаос неприличен,

играем на апаши и стражар,

но този друсан век не ни привлича.

Запей, народе, чалга, ар енд би –

по гари, автогари и мазета...

А някой пита – би ор нот ту би?

Но Левски пак е виснал на въжето!
 

* –  книга на Дейвид Стийбъл за основните правила за създаване на успешна стратегия в общуването. (изд. 2005г.)