Език прехапал млъква вятър...

Задушни нощите и пъклени са дните ни 
мечтаното ни лято се топи.
И капят сълзи... страсти неизпитани,
цветчетата на старите липи.

В душите трепкат пак светулките нетрайните,
сърцата прилив нощен е залял...
Език прехапал млъква вятър... крие тайните
и ги забравя на мига от жал.

Звездите мои са. Небе – крило прегънато,
 в предчувствие за ласкав, топъл дъжд.
От долната земя ги гледам, там, от дъното...
И знам – ще ме обикнеш... Изведнъж...