26.06.2025 г., 0:17

Език прехапал млъква вятър...

229 0 0

Задушни нощите и пъклени са дните ни 
мечтаното ни лято се топи.
И капят сълзи... страсти неизпитани,
цветчетата на старите липи.

 

В душите трепкат пак светулките нетрайните,
сърцата прилив нощен е залял...
Език прехапал млъква вятър... крие тайните
и ги забравя на мига от жал.

 

Звездите мои са. Небе – крило прегънато,
 в предчувствие за ласкав, топъл дъжд.
От долната земя ги гледам, там, от дъното...
И знам – ще ме обикнеш... Изведнъж...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...