Ръце, протегнати към светлината,
очи с цвета прекрасен на дъгата
в една страна – неволна спътница
с надеждата до болка все една и съща...
Страна, със страдания и мъст богата,
комай това са й благата!
Ограбена от всичко друго,
прежалила си и децата будни,
с ръце, протегнати към светлината,
с очи, невинно впити във дъгата...