1 февр. 2008 г., 15:57

* * *

1.3K 0 2

Ръце, протегнати към светлината,

очи с цвета прекрасен на дъгата

в една страна – неволна спътница

с надеждата до болка все една и съща...

Страна, със страдания и мъст богата,

комай това са й благата!

Ограбена от всичко друго,

прежалила си и децата будни,

с ръце, протегнати към светлината,

с очи, невинно впити във дъгата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти,Катя!
  • Будните деца на България имат само надежда, библейският символ на която е дъгата, много хубаво! Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...