16 abr 2010, 21:47

* * * 

  Poesía » Filosófica
406 0 1
Надрусаните сгради, изрусени
от щедрите ръце на пубери,
да легнат искат по корема си,
вените с ръкав пристягат -
и чакат свойте дилъри във бурените -
цимент и дялан камък да докарат!
Но майсторите стари са изгубени
във времето, отминало несетно -
сега небесните врати отварят
и настройват ги за псалми светли...
Стените тръпнат, сградите изсъхнали
скърцат с ставите си нетърпимо - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Петков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??