* * *

16.04.2010 г., 21:47 ч.

Поезия » Философска

384 0 1

Надрусаните сгради, изрусени

от щедрите ръце на пубери,

да легнат искат по корема си,

вените с ръкав пристягат -

и чакат свойте дилъри във бурените -

цимент и дялан камък да докарат!

Но майсторите стари са изгубени

във времето, отминало несетно -

сега небесните врати отварят

и настройват ги за псалми светли...

Стените тръпнат, сградите изсъхнали

скърцат с ставите си нетърпимо -

за последен път се мъчат да въздъхнат,

но килват се без дозата унило...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.