* * *
494
0
1
Надрусаните сгради, изрусени
от щедрите ръце на пубери,
да легнат искат по корема си,
вените с ръкав пристягат -
и чакат свойте дилъри във бурените -
цимент и дялан камък да докарат!
Но майсторите стари са изгубени
във времето, отминало несетно -
сега небесните врати отварят
и настройват ги за псалми светли...
Стените тръпнат, сградите изсъхнали
скърцат с ставите си нетърпимо -
за последен път се мъчат да въздъхнат,
но килват се без дозата унило...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Петков Всички права запазени
