3 sept 2010, 22:07

* * * 

  Poesía » Otra
564 0 1
През шум от двигател и бензинови пари
в тясна кабина пътуващ аз съм,
безкрайните пътища са мои другари
камионът е дом, и пристан, и храм...
Понякога е трудно така да живееш...
Но хванал волана с две силни ръце,
летя по света с камиона приятел
като птица, но с мъжко сърце.
Разстоянието нищо не значи.
Дните бързо минават във нощ,
изгреви се сливат със залези,
Пътят е дълъг, понякога лош. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Счетоводител Храбър Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??