През шум от двигател и бензинови пари

в тясна кабина пътуващ аз съм,

безкрайните пътища са мои другари

камионът е дом, и пристан, и храм...

Понякога е трудно така да живееш...

Но хванал волана с две силни ръце,

летя по света с камиона приятел

като птица, но с мъжко сърце.

Разстоянието нищо не значи.

Дните бързо минават във нощ,

изгреви се сливат със залези,

Пътят е дълъг, понякога лош.

Но винаги стигам  заветната цел

и пътя обратно до вкъщи намирам.

С камиона отдавна сме вече едно -

човекът-двигател, човекът-машина.

Бензинът в кръвта ми е влязъл,

колелата са мои нозе,

кабината уют ми предлага,

а аз на камиона - очи и ръце.

И ето, написахме своята приказка

моторна, с аромат на бензин и масло.

Животът помогна ни със свое мастило,

съдбата събра ни с камиона в едно.