3 сент. 2010 г., 22:07

* * *

710 0 1

През шум от двигател и бензинови пари

в тясна кабина пътуващ аз съм,

безкрайните пътища са мои другари

камионът е дом, и пристан, и храм...

 

Понякога е трудно така да живееш...

Но хванал волана с две силни ръце,

летя по света с камиона приятел

като птица, но с мъжко сърце.

 

Разстоянието нищо не значи.

Дните бързо минават във нощ,

изгреви се сливат със залези,

Пътят е дълъг, понякога лош.

 

Но винаги стигам  заветната цел

и пътя обратно до вкъщи намирам.

С камиона отдавна сме вече едно -

човекът-двигател, човекът-машина.

 

Бензинът в кръвта ми е влязъл,

колелата са мои нозе,

кабината уют ми предлага,

а аз на камиона - очи и ръце.

 

И ето, написахме своята приказка

моторна, с аромат на бензин и масло.

Животът помогна ни със свое мастило,

съдбата събра ни с камиона в едно.    

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Счетоводител Храбър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...