Sep 3, 2010, 10:07 PM

* * * 

  Poetry » Other
562 0 1
През шум от двигател и бензинови пари
в тясна кабина пътуващ аз съм,
безкрайните пътища са мои другари
камионът е дом, и пристан, и храм...
Понякога е трудно така да живееш...
Но хванал волана с две силни ръце,
летя по света с камиона приятел
като птица, но с мъжко сърце.
Разстоянието нищо не значи.
Дните бързо минават във нощ,
изгреви се сливат със залези,
Пътят е дълъг, понякога лош. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Счетоводител Храбър All rights reserved.

Random works
: ??:??