7 ago 2015, 0:40  

* * *

  Poesía
707 0 1

 

По-скоро бих си сдъвкал думичките сам,
по-скоро с листите ще ги изям,
по-скоро бих ги скрил в мъглата,
по-скоро ще ги погреба в земята...

 

По-скоро ще живея сам,
преди пред чуждо мнение да се предам,
преди да кажа че от мене ме е срам!

 

Защото аз живея между редовете...
Те са моята Кавказ. Към тях ме приковете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Теодорски, не се подценявай! Много ми хареса стихотворението ти!
    Радвам се, че пак се срещаме след доста време.
    Желая ти творчески успехи - толкова си богат на бъдеще!
    Поздрав от мен и приятен летен ден!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...