Aug 7, 2015, 12:40 AM  

* * *

  Poetry
706 0 1

 

По-скоро бих си сдъвкал думичките сам,
по-скоро с листите ще ги изям,
по-скоро бих ги скрил в мъглата,
по-скоро ще ги погреба в земята...

 

По-скоро ще живея сам,
преди пред чуждо мнение да се предам,
преди да кажа че от мене ме е срам!

 

Защото аз живея между редовете...
Те са моята Кавказ. Към тях ме приковете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Теодорски, не се подценявай! Много ми хареса стихотворението ти!
    Радвам се, че пак се срещаме след доста време.
    Желая ти творчески успехи - толкова си богат на бъдеще!
    Поздрав от мен и приятен летен ден!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...