:::$:::

13 jun 2018, 8:37

Poesía

250 0 0

часовникът неуморно тиктака
времето неспирно върви
влакът и той трака трака
и отнася нашите души
осъзнаваме че е вече късно
но какво да направим сега
минутата е вече къса
да спрем нашата съдба
остаряваме безпределно
побеляват нашите коси
дошло е време пределно
но няма да се предадем без борби ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

:::$:::

Искате да прочетете повече?

Propuestas