13 jun 2018, 8:37

:::$:::

  Poesía
378 0 0

часовникът неуморно тиктака
времето неспирно върви
влакът и той трака трака
и отнася нашите души

 

осъзнаваме че е вече късно
но какво да направим сега
минутата е вече къса
да спрем нашата съдба

 

остаряваме безпределно
побеляват нашите коси
дошло е време пределно
но няма да се предадем без борби

 

ще създаваме магии
ще пишем чудеса
в колелата пръчка ще забием 
и ще учим нови неща

 

ще станем космонавти
ДНК ще претворим
със приятелите стари
младостта ще си спомним

 

и щастливо ще живеем
на пук на неволята и без тъга  
ще пием и ще пеем
и ще любим точно ей така 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...