13 июн. 2018 г., 08:37

:::$:::

375 0 0

часовникът неуморно тиктака
времето неспирно върви
влакът и той трака трака
и отнася нашите души

 

осъзнаваме че е вече късно
но какво да направим сега
минутата е вече къса
да спрем нашата съдба

 

остаряваме безпределно
побеляват нашите коси
дошло е време пределно
но няма да се предадем без борби

 

ще създаваме магии
ще пишем чудеса
в колелата пръчка ще забием 
и ще учим нови неща

 

ще станем космонавти
ДНК ще претворим
със приятелите стари
младостта ще си спомним

 

и щастливо ще живеем
на пук на неволята и без тъга  
ще пием и ще пеем
и ще любим точно ей така 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Всемнелюб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...