13 июн. 2018 г., 08:37

:::$:::

377 0 0

часовникът неуморно тиктака
времето неспирно върви
влакът и той трака трака
и отнася нашите души

 

осъзнаваме че е вече късно
но какво да направим сега
минутата е вече къса
да спрем нашата съдба

 

остаряваме безпределно
побеляват нашите коси
дошло е време пределно
но няма да се предадем без борби

 

ще създаваме магии
ще пишем чудеса
в колелата пръчка ще забием 
и ще учим нови неща

 

ще станем космонавти
ДНК ще претворим
със приятелите стари
младостта ще си спомним

 

и щастливо ще живеем
на пук на неволята и без тъга  
ще пием и ще пеем
и ще любим точно ей така 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Всемнелюб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...