Jun 13, 2018, 8:37 AM

:::$:::

  Poetry
373 0 0

часовникът неуморно тиктака
времето неспирно върви
влакът и той трака трака
и отнася нашите души

 

осъзнаваме че е вече късно
но какво да направим сега
минутата е вече къса
да спрем нашата съдба

 

остаряваме безпределно
побеляват нашите коси
дошло е време пределно
но няма да се предадем без борби

 

ще създаваме магии
ще пишем чудеса
в колелата пръчка ще забием 
и ще учим нови неща

 

ще станем космонавти
ДНК ще претворим
със приятелите стари
младостта ще си спомним

 

и щастливо ще живеем
на пук на неволята и без тъга  
ще пием и ще пеем
и ще любим точно ей така 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...