16 ago 2012, 10:37

***

  Poesía » Otra
649 0 1

 

***

Лъжци сме и

лъжци ще си останем.

Защо пък и да бъдеме

                         добри?

Щом злото се наказва

               със пари,

               а пък доброто-

               с обещания?

В Рая щели сме отплата да

                        намерим...

Дали?

Ако продажни станали са

      и ангелите в Рая?

           Тогава?

И докога ще чакаме

            отплатата

      във друг живот?

Като овце навели сме глави

                      и чакаме....

                       Какво?

       Потомци сме на

                             древността.

И на народ велик.

         Днес-

                лъжем и крадем.

И хулят ни, и с пръст ни

                                    сочат.

Безлики станахме.

          Във времето ще се

                                размием.

Децата ни в чужбина учат.

        Или пък мият. Или

                                      метат.

       Или пък - просто оцеляват.

Наследниците на велик народ

                               се разпиляват.

        Ще станеме ли по-добри

                             като навеждаме

                              глави и

          по други се равняваме?

Забравихме кои сме!

           И накъде вървим!

А пък преди-

                      тъй гордо казвах,

                      че съм БЪЛГАРКА!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тихомира Бижева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...