16.08.2012 г., 10:37

***

650 0 1

 

***

Лъжци сме и

лъжци ще си останем.

Защо пък и да бъдеме

                         добри?

Щом злото се наказва

               със пари,

               а пък доброто-

               с обещания?

В Рая щели сме отплата да

                        намерим...

Дали?

Ако продажни станали са

      и ангелите в Рая?

           Тогава?

И докога ще чакаме

            отплатата

      във друг живот?

Като овце навели сме глави

                      и чакаме....

                       Какво?

       Потомци сме на

                             древността.

И на народ велик.

         Днес-

                лъжем и крадем.

И хулят ни, и с пръст ни

                                    сочат.

Безлики станахме.

          Във времето ще се

                                размием.

Децата ни в чужбина учат.

        Или пък мият. Или

                                      метат.

       Или пък - просто оцеляват.

Наследниците на велик народ

                               се разпиляват.

        Ще станеме ли по-добри

                             като навеждаме

                              глави и

          по други се равняваме?

Забравихме кои сме!

           И накъде вървим!

А пък преди-

                      тъй гордо казвах,

                      че съм БЪЛГАРКА!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомира Бижева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...