Запомнила съм, няма смисъл
да показвам колко силно ме боли,
усмивката студена нося,
за да не видиш чувства в моите очи!
Зад маската на фарс чаровен
съм скрила аз умело лудостта,
душата-пленница безбожна
оставих тихо да потъва във мъгла.
Във думите ми изкусителни и кротки
си мислиш, че откриваш красота,
нo някак си и тя се губи -
просто късче от прекрасната лъжа!