3 нояб. 2010 г., 13:07

* * *

780 0 1

Запомнила съм, няма смисъл
да показвам колко силно ме боли,
усмивката студена нося,
за да не видиш чувства в моите очи!

Зад маската на фарс чаровен
съм скрила аз умело лудостта,
душата-пленница безбожна
оставих тихо да потъва във мъгла.

Във думите ми изкусителни и кротки
си мислиш, че откриваш красота,
нo някак си и тя се губи -
просто  късче от прекрасната лъжа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е най-голямото изкуство - да умееш да прикриваш болката...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...