3 нояб. 2010 г., 13:07

* * *

784 0 1

Запомнила съм, няма смисъл
да показвам колко силно ме боли,
усмивката студена нося,
за да не видиш чувства в моите очи!

Зад маската на фарс чаровен
съм скрила аз умело лудостта,
душата-пленница безбожна
оставих тихо да потъва във мъгла.

Във думите ми изкусителни и кротки
си мислиш, че откриваш красота,
нo някак си и тя се губи -
просто  късче от прекрасната лъжа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е най-голямото изкуство - да умееш да прикриваш болката...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...