* * *
Затичани, задъхани, не виждаме
чудото, минаващо край нас.
Красивото безстрастно подминаваме,
отричайки красивото и в нас
Все бързаме за някъде замислени,
загърбили сме малките неща.
И с алчност грабим всичко, що
тъй щедро предлага ни света.
Рисувал е светът край нас
на щастието детско с багрите
дървета, сняг, цветя, трева,
но чужди нам са тези дарове.
Нещастни тънем в заблуждение,
че можем да живеем за мига,
но той пак палаво избягва ни,
оставяйки ни само празнота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Доротея Todos los derechos reservados
